В настоящата сценична интерпретация на „Венецианският търговец“ фокусирам вниманието си върху скритите сюжети, които могат да се открият в Шекспировия текст. Тези сюжети се развиват под повърхността на културните, идентификационните и конфесионалните конфликти в пиесата, но са незаобиколими при осмислянето днес. Думите са на режисьора Явор Гърдев по повод предстоящата премиера в Народния театър.

По думите му скритите сюжети се опират на първични страсти, интуиции и предразположения на героите: „Страсти, които не възникват на идеологическа база, а по-скоро биват вторично осмисляни и оправдавани от героите, едва след като вече са се проявили“.

Още от рубриката Пътуваща изложба е посветена на изчезващите следи на животинските видове в Родопите. Експозицията „Следи от изчезване“ започва от София и ще бъде подредена в галерия „Слон“ от 7 до 11 май. До 7 юни изложбата ще премине през Пловдив, Бургас и Велинград, съобщават организаторите. „Увековечихме следите на тези животни - див кон, вълк, кафява мечка, дива котка, зубър, ди ... Вижте повече

ПРИРОДНИЯТ ПЛАМ

„Подобно на отворените търговски общества на ранната модерност, сред които едно от най-процъфтяващите е венецианското, съвременното глобализиращо се общество също изобилства на конфликти, които не могат да бъдат обяснени с доктринални, етнически и полови идентификации, а изглеждат като резултат от предшестващ всякакви идентификации „природен плам“, казва режисьорът.

С „природен плам“ проф. Александър Шурбанов превежда Шекспировия израз hot temper от прочутата реплика на Порция: The brain may devise laws for the blood, but a hot temper leaps o’er a cold decree (Умът може да предписва на кръвта закони, но природният плам прекрачва тези закони).

„Природният плам“ е предразположение, което може да се прояви в непосредствено органично привличане или отблъскване между един и друг индивид. Понякога се случва привличането да е неустоимо страстно, а отблъскването нетърпимо болезнено. Привличането и отблъскването могат да бъдат изпитвани съвсем спонтанно и без идеологически причини, но да тормозят изпитващите ги и ефективно да ги тласкат към вторични идеологически идентификации и групирания в идейни общности, които да им съобщават „причините“ за страстите им и да подреждат разказа за тези страсти в причинно-следствен ред“, допълва Явор Гърдев. 

По думите му такива вторични идеологически подредби изобщо не имунизират въпросните индивиди срещу повторни прояви на същите страсти, а обикновено посочват външен враг, в агресията към когото да се отведе нестихващото вътрешно „природно“ напрежение. „Заради това циклично проявяващо се страстно напрежение, спомените за ужасите на отминали войни не представляват нито гаранция, нито превенция срещу случването на нови войни, както и изучаването на Кристалната нощ в училище не представлява гаранция срещу случването на бъдещи погроми“, смята режисьорът. Напротив, изучаващите погромите с цел да си вземат поука от историята, могат скоро сами да се окажат причинители на погроми, без дори да си дават сметка за това“, допълва той.

СПОНТАННИ СЪБИТИЯ, ИМПУЛСИВНИ ПАРАДОКСИ, ВНЕЗАПНИ ПРОТИВОРЕЧИЯ...

Затова според Явор Гърдев в настоящия прочит на тази полифонична пиеса най-силен акцент се старае да постави на спонтанните събития, като отделя особено внимание на странните случаи, на импулсивните парадокси в поведението на персонажите и на внезапната противоречивост в проявите на страсти.

„Интересуват ме еманципираните дъщери, които все пак тайно се надяват собственият им свободен избор мистически да съвпадне с волята на бащите им. Интересуват ме самопожертвователните, настояващи да умрат за приятелите си, без да има особена нужда от подобна жертва. Интересуват ме чистосърдечните, принудени внезапно да съзреят поради непосилна отговорност, стоварила се върху главите им като гръм от ясно небе. Интересуват ме солидарнитe, готови да рискуват собственото си щастие под хазартното условие то да зависи от нечие чуждо. Интересуват ме лихварите, склонни да опростят лихвите на длъжниците си, за да получат от тях признание на човешкото си достойнство. Интересуват ме носталгиците, които вечер си шепнат с близките на родните си езици, докато денем усърдно продължават да строят глобалното Вавилонско стълпотворение. Интересуват ме простодушно заигралите се, чиито погледи помръкват в процеса на осъзнаване, че играта им се превръща в играчка-плачка“, казва Явор Гърдев.

ЗА ТЕКСТА И ОЩЕ ТЕКСТОВЕ

В спектакъла се използват текстове от Гай Валерий Катул, Гуидо Кавалканти, Пиер дьо Ронсар, Едмънд Спенсър и Хайнрих Хайне, както и откъси от пиесата в превод на френски от Франсоа Пиер Гийом Гизо, на немски от Аугуст Вилхем фон Шлегел и на италиански от Карло Рускони.

Пиесата „Венецианският търговец“ от Уилям Шекспир е писана в края на XVI век – 1596/97 година. За първи път тя е публикувана през 1600 г. в quarto edition (специален формат издание), а през 1623 г., седем години след смъртта на автора, попада в така нареченото от изследователите първо фолио – колекция от 36 шекспирови пиеси.

„Въпреки че жанрово „Венецианският търговец“ е определена от автора си като комедия – и тя определено споделя жанрови похвати на другите му романтични комедии, текстът съдържа драматични елементи и носи трагичен потенциал като сюжет, персонажи, взаимоотношения, като социо-културни, политически, икономически, личностни и общностни проблеми“, казва драматургът Мира Тодорова.  

По думите й „Венецианският търговец“ е загадка, която сякаш избягва всякакъв вид дефинитивно говорене: „Макар че изглежда завършва добре (според жанра си), пиесата се занимава с много сериозни и изглежда (поне до днес) нерешими проблеми на религиозната и етническа дискриминация, икономическата власт, културните различия, отношенията между половете и пр., които имат особено остър резонанс в съвременния свят на разделения, неравенства и конфликти на толкова много нива“. 

Новият превод е осъществен специално за спектакъла на Явор Гърдев от проф. Александър Шурбанов. 

МАЛКО ИСТОРИЯ

В историята на Народния театър има четири представления по „Венецианският търговец“ – спектаклите на Йозеф Шмаха от 1906 г., на Иван Попов от 1911 г. (възстановка на постановката на Шмаха), на Хрисан Цанков – от 1938 г., и на Здравко Митков – от 1992 г. 

Както информирахме, премиерата е на 12 май. От Германия, където живее и работи, за специално участие в проекта е поканен актьорът Самуел Финци, който ще си партнира на сцената с Владимир Пенев, Радина Кърджилова, Павел Иванов, Александър Тонев, Пламен Димов, Каталин Старейшинска, Ненчо Костов, Кремена Деянова, Калоян Трифонов, Асен Данков, Стелиан Радев, Явор Вълканов, Стефан Къшев, Павлин Петрунов, Зафир Раджаб, Александър Кънев.

Чрез видеопрожекции участие ще вземат и актьорите Кире Гьоревски, Димитър Николов, Хенри Ескилинен, Константин Станчев, както и художникът Юлиян Табаков и рапърът Борислав Димитров-Бобо.

Сценографията е на Никола Тороманов, костюмографията – на Свила Величкова, музиката – на Калин Николов. Сценичното движение е поверено на румънската хореографка Андреа Гаврилиу, а сценичната графика и видеографията – на Владислав Илиев. Асистент на режисьора е Люба Тодорова.

В проекта като консултанти ще се включат и членовете на Европейската асоциация за Шекспирови изследвания – доц. д-р Бойка Соколова от Университета Нотр Дам в Лондон и д-р Дария Лазаренко, преподавател в Нов български университет и член на Украинския Шекспиров център. Драматург на спектакъла е Мира Тодорова, а помощник-режисьор – Елена Костова.